Е, мисля…време е за поредната доза гимнастика на мозъчните гънки.
Днес ще събеседваме за думите. Думите и как те се отразяват на хората, които до преди известно време са били плътно до вас, след секунда обаче…минават на другия фронт. За лаещите кучета, които не хапят…и за това какво всъщност искат хората ?!
Ние сме разговаряли по темата за хората…за почти 2 години - доста пъти. Мисля, че каквото и да кажем никога няма да се изчерпи тази широка и необхватна тема за също толкова необхватните хора.
Всъщност хората се разделят на два вида:
1. Животни
2. Киборзи
Вторите, разбира се са по-облагодетелствани. Те знаят какво/как/защо. Първите са онези привидно невинни животинки, до толкова зли, че да ти отхапят гръкляна…въпреки, че на второ четене те са тези, които скимтят и се молят за трохичка хляб.
Животинското у тях се проявява и в моментите, в които те говорят. Когато хапят като свирепи хиени с думите си и в моментите, в които се държат така сякаш никога не са го правили. Типично за животните - те не могат да обичат. Въпреки, че имат редки човешко-животински инстинкти - когато ги нападнеш с думи, значи - те се гърчат като стъпкани бели червейчета и казват, че всъщност са добри душички…въпреки, че преди малко са те проклинали да гориш в пъкъла. Това е ясно и сме го констатирали много пъти.
Киборзите от своя страна са доста по-просто устроени. Те са смес между машина и изкуствен интелект вграден в невроните им. Мисълта им е много по-бърза от тази на животните. Винаги внимателно подбират думичките, които използват и ако сбъркат някъде - в движение се поправят.
Всъщност има и един фантастичен елемент. Типично за фантастиката - когато направиш една машина и я направиш свой роб…и й дадеш интелект - тя еволюира и убива създателя си. Това е защото никой не обича да е роб. Когато киборзите ги обидят - редно е те да замълчат защото са машини. Видиш ли, обаче когато те обидят някой и този някой се сопне като ощипана госпожица - на киборга му става съвестно. Което всъщност не е хубаво за киборзите, защото те по презумция на създателя си трябва да са машини. Тук незнайно под какво въздействие техният главен чип започва да търси логика…в повечето случаи логика не се намира. Така киборзите вече не са киборзи, защото умират. Това се потвърждава от факта, че са останали съвсем малко истински киборзи.
Нека за миг се отклоним и отидем към кучетата. Поне всички знаем какво правят те. Те обичат да лаят за да изглеждат страшни и заплашителното им лаене да сплашва киборзите.
Но както винаги - грешка в изчисленията. Кучетата лаят, лаят, лаят…но когато дойде момента да се опитат да нападнат - те биват сплашени от киборзите, които многозначително тропат с крак. Точно тогава кучетата подвиват опашчицата, която преди малко яростно са въртели и се скриват в мизерната си кучешка колиба, защото виждат, че няма начин да лаят срещу киборзите.
А всъщност хапят ли кучетата ?! Отговора е прост - не хапят. Те само лаят. Лаят за да си мислят, че са нещо повече от киборзите. Не осъзнавайки тази си грешка те, бидейки прости - стават още по-незначителни от блатното кокиче. Има редки случаи, в които обаче кучетата успяват да захапят…след което киборзите просто превързват захапаното място, стават и продължават да ходят по пътеката, от чиито две страни наредени едно до друго кучетата лаят ли, лаят…
