Животните или хората ?!
Нещо, което мъчи съзнанието на не един или двама. Въпроса – „Животните или хората ?”. Кои са истинските хора и кои са истинските животни. Един въпрос, който е разяждал съзнанието, пълно с бели червеи на не един или двама человека. Една истина, която може да рани като захапка на кобра прясна човешка плът. Едно размишление, пробудено от животинското, намиращо се у хората.
Въпроса, който сега ще разисквам е не за това дали животните или хората са по-вкусни препечени, поднесени на сребърен поднос с гарнитура от картофки. Нека сега моя болен мозък да поразмишлява малко върху този казус. Познавайки хората, бийдеки един от тях…по лоша ирония на съдбата. Сам с дрипи носещ на гърба си, посипан със злато…губещ човек имащ минало, търсещ онова, що няма, искащ да притежава, дето не е негово се превръща в хищник, готов да нападне. Опитвайки да събуди някакви чувства, дълбоко тлеещи у друг человек, той наранява не само това, което е била…но и това, което ще бъде.
Животните. Търсейки това, което нямат, задружно те го намират, под формата на храна, подслон в гората и топло местенце до лагерния огън на грозните человеци. Не притежавайки това, което им трябва те превръщат своята агония от писък за помощ в слово за човечност. Хаотичния живот, който живеят те за тях е ад, за нас – простите человеци би се превърнало в рай. За жалост ние не сме животни (поне не като тях).
Замисляйки се реално тяхната загуба се превръща в печалба, а нашата печалба в загуба. Дирейки истината за животните и хората, много големи мозъци отказвали са се от живота, който са живеели. Животинското у хората погубва човечноста ни и кара звяра, заспал в нас да наддаде рев поглъщаш и последната капка красота у нас. Животните чувайки този рев у хората, защото те го чуват тръгват да бягат и да намерят спасение, не като нам, търсещи въпросните животни за да изкарат още няколко спокойни дни, без да ги гризе съвеста, че не са убили някое животно. Дружноста на животните, превръща ги в нещо, което ние бихме могли да мечтаем да бъдем. Превръща ги в това, що става наш идеал, който по-късно потъпкваме.
Новина не е „човек уби животно”, а „животно уби човек”. Величието, което се показва през зейналата дупка на съзнанието ни рефлектира върху отношението ни към животните. Когато ние биваме заплашени, когато ни горзи опасност – търсим помощ, причиняваме болка, убиваме. Тъмната страна на луната остава за нас толкова непонятна, колкото и тъмната страна на човешката душа. Всеки казва, че познава тъмната страна на човеците…лъже. Всеки парадира с това, че знае, що за ужасни и прекрасни са хората. Но в един момент у нас ужаса превъзхожда красотата. Не на моменти. Винаги. Красотата е нещото, което се е превърнало в мит. Мит, като мита за чудовището от езерото край Лохнес. „Животно!!!” казват хората за него, неразбирайки в каква заблуда живеем.
Животните се крият по горите, крият се на недостъпни места. Защо ?! Защото ги е страх от гнусната паплач, която представляваме ние – хората. Ние ли се чувстваме застрашени от животните ?! От едно ухапване на животните ли да ни е страх или от себеразрухата, която носим сред свеподобните.
Човеци!!! Човек отдавна е вид, който е на изчезване. Вид, който не е застрашен заради животните, а заради другите човеци. По-долната класа. Умирайки без да питаме защо, ние отключваме портала към другата вечност. Разделена на две. Всичко и всички са рай и ад! Само глупоста ни отдалечава от прекрасните, безкрайни полета в прерията на рая. Плаче майка Земя. Плаче…и ще плаче. Плаче защото ние – простите подобия на человеци, който всъщност сме по-грозен вариант на животните унищожаваме себе си, унищожаваме и нея…и всичко в нея. Погубваме се без да се замисляме, дали някога след време някой болен мозък ще седи тук и ще пише разсъжденията си за „животните и хората”. Прекалено много казах за человеците.
Животните, по-достойни от нас, лишени от ужасната възможност да говорят и да се нараняват. Защо сте толкова слепи бе хора. Защо сте толкова тъпи и ограничени. Защо не се радвате на малките неща, които са около вас и не са едно или две ?! Защо ?! Агонизиращите Ви съзнания не разбират ли, че не Те, а Вие сте смрадливите животни. Не, не го разбират, защото сте се самозабравили, заради единствената цел да докажете, че сте по-велики. Мислите си, че всички са като Вас. Имам една лоша новина за Вас…не, не и не. Не всички са като вас. Има някои, които виждат нещата правилно, има втори, които не виждат това, което виждате и не са като Вас.
Не е важно да откриете себе си или да откриете другите…важно е да успеете да откриете себе си чрез другите.
Опитвайте се! Не стойте като плужеци…които всъщност са по-полезни от Вас.
Вашият коментар